Цветна туршия – хрупкава зимнина с карфиол, моркови, тиквички и зелени домати

Има нещо особено красиво в бурканите с домашна туршия. Когато през зимата отворим някой от тях, сякаш за миг се връщаме към изобилието на есента – цветни зеленчуци, аромат на чесън, копър и подправки, събрани в една хрупкава и вкусна комбинация. Днес ви предлагам една много апетитна и хрупкава цветна туршия с бял и лилав карфиол, моркови, зелени домати и тиквички. Всички зеленчуци се съчетават чудесно със сладко-киселата марината, а чесънът, синапеното семе, черният пипер и дафиновият лист придават онзи познат аромат на домашна зимнина. Хубавото на тази рецепта е, че можете да разнообразите зеленчуците според сезона и това, което имате под ръка. Получава се пъстра, ароматна и хрупкава туршия, която е чудесно допълнение към печено месо, домашни кюфтета, пържоли, боб и всякакви зимни ястия.

Необходими продукти 

Количествата са ориентировъчни и са за около 5–6 буркана с вместимост 800–900 мл, в зависимост от размера на зеленчуците и начина на подреждане.

За зеленчуците:

• 1 средна глава бял карфиол

• 1 малка глава лилав карфиол (по желание)

• 500 г моркови

• 3–4 малки тиквички или краставички

• 500 г твърди зелени домати

• 2 глави чесън

• 1 връзка пресен копър

• Няколко дафинови листа

За сладко-киселата марината:

• 3 л вода

• 600 мл оцет с киселинност 6%

• 150 г захар

• 100 г сол без добавен йод

• 1 с.л. синапено семе

• 1 ч.л. зърна черен пипер

• 1 ч.л. семена кориандър (по желание)

Допълнителни подправки по желание:

• Няколко зърна бахар

• Допълнително копър

• Каперси за по-интересен вкус

Картофи Дофиноа – френски картофен гратен със сметана

Френското ястие Картофи Дофиноа са нежни, тънко нарязани картофи, потопени в ароматна сметана, с чесън, масло и деликатен вкус на индийско орехче. Всичко това се запича бавно във фурната, докато картофите омекнат напълно, а отгоре се образува апетитна златиста коричка.

Това ястие идва от Франция, по-точно от историческия регион Дофине (Dauphiné), разположен в югоизточната част на страната, близо до Френските Алпи. За него се споменава още през 1788 г., когато е сервирано на официална вечеря в град Гап. С времето Gratin Dauphinois се превръща в една от емблемите на френската домашна кухня.

Интересното е, че в оригиналната рецепта за френския картофен гратен не се използва задължително сирене. Нежният вкус идва от съчетанието на картофи, сметана или мляко, масло, чесън и подправки. Днес обаче съществуват различни варианти, включително със сирене и кашкавал, който и аз харесвам.

Предлагам ви един такъв домашен вариант със сирене, който се получава изключително вкусен – с кремообразна вътрешност и апетитна коричка. Картофите Дофиноа са чудесна гарнитура към печено пиле, свинско месо, телешки стек или печено агнешко. Подхождат им също свежа зелена салата, салата с домати и краставици или сезонни зеленчуци. Могат да се поднесат и самостоятелно, защото сметаната, картофите и сиренето ги правят достатъчно засищащи.

Продукти:

• 1 кг картофи

• 400 мл готварска сметана

• 200 мл прясно мляко

• 3–4 скилидки чесън

• 30 г краве масло

• 150 г кашкавал или сирене Gruyère

• 1 щипка индийско орехче

• Сол на вкус

• Черен пипер на вкус

Домашна баница с тиква и орехи - лесна рецепта

Канела, печени орехи и сладка тиква – комбинация, която изпълва кухнята с топлина и обещава нещо наистина вкусно. Когато навън времето захладнее, а на масата се появи топла, златиста баница с тиква и орехи, трудно може да ѝ се устои.

Днес ви предлагам една чудесна домашна  баница, с фини кори, щедра плънка от настъргана тиква, орехи и канела. Може да се поднесе леко топла, поръсена с пудра захар, или напълно охладена. А най-хубавото е, че не са необходими сложни продукти или специални умения, за да се получи вкусен домашен сладкиш.

Необходими продукти

За кръгла тава с диаметър 26–28 см:

• 500 г фини кори за баница

• 800 г почистена тиква

• 150 г орехи – смлени или ситно нарязани

• 150 г захар

• 100 мл олио или 100 г разтопено масло

• 1 ч.л. канела

• 1 пакетче ванилова захар (по желание)

• 2 с.л. галета или грис (при по-сочна тиква)

• Пудра захар за поръсване (по желание)

Свински ребърца с лимон, чесън и медена глазура – крехки и сочни на фурна

За тази рецепта избрах комбинация, която много харесвам при свинското месо – мед, лимон, чесън и малко горчица. Медът придава приятна сладост и помага за красивата глазура, лимонът внася свежест, а чесънът и подправките правят аромата още по-богат. Соевият сос допълва вкуса и придава приятна соленост, без да е необходимо маринатата да се усложнява с много съставки. Има една тънкост при печенето на свински ребърца, която прави огромна разлика – не е достатъчно просто да ги сложим във фурната и да чакаме да се зачервят. Ако ги печем силно от самото начало, рискуваме отвън да изглеждат готови, а месото около костта все още да е жилаво. Затова аз предпочитам първо да им дам време да омекнат под фолио, а чак след това да ги оставя да хванат онази апетитна, карамелизирана коричка. Получават се сочни ребърца с ароматна медено-лимонова глазура, която чудесно се съчетава с месото. Поднесени с печени или пържени картофи и малко свежа салата, те са чудесен избор за неделен обяд, семейна вечеря или повод, когато ни се иска да сложим нещо наистина вкусно на масата.

Необходими продукти

• 1,2–1,5 кг свински ребърца

• 3–4 скилидки чесън

• 2 с.л. мед

• 3 с.л. олио или зехтин

• 2 с.л. соев сос

• 1 с.л. горчица

• сокът на 1/2 лимон

• 1 ч.л. сладък червен пипер

• 1/2 ч.л. пушен червен пипер

• 1/2 ч.л. черен пипер

• 1 ч.л. сол или на вкус

• 1 ч.л. суха мащерка

• 1–2 стръка розмарин

• 100–150 мл вода или бульон

• няколко тънки резена лимон за печенето и поднасянето

• пресен магданоз за поръсване

Тиква с юфка и млечен крем на фурна

Има продукти и храни, които като деца не искаме да погледнем, а години по-късно винаги държим в шкафа си. При мен такава е юфката! Помня я от детството на село – домашна, разточена на големи тънки кори, оставени да се сушат на слънце. Когато изсъхнеха хубаво, ги начупвахме на парчета и прибирахме юфката, за да има за дълго време. Тогава всичко това ми се струваше съвсем обикновено, но сега, като се замисля, си е било истинско майсторство да приготвиш нещо толкова просто, което да издържа месеци и да влиза в толкова много рецепти. Само че аз като малка никак не я обичах! Все ни я предлагаха с прясно мляко, омекнала до консистенция на попара, и само като я видех на масата ми ставаше лошо... Кой да предположи тогава, че след години ще имам пакет юфка във шкафа почти по всяко време и ще се чудя в каква нова вкусотия да я включа! Днес използвам юфката с тиква, запечена на фурна, с крем, който я покрива и вече ми е любима! Имам подобна рецепта в блога с ябълки, която е супер сполучлива и много търсена, но сега имах тиква и реших да опитам как ще се получи. И този път комбинацията се получи страхотно!  Докато се печеше, си мислех колко забавно е това с вкусовете – като деца отхвърляме някои храни, без дори да им дадем шанс, а после откриваме колко вкусни са всъщност. Сладка тиква с лек карамелен вкус, аромат на канела, нежна млечна среда и златиста коричка от юфката отгоре. Една съвсем различна среща с познатия от детството продукт. А вие обичахте ли юфката като деца, или и при вас имаше храни, които започнахте да харесвате чак когато пораснахте? Ще ми е интересно да споделите, защото съм сигурна, че всеки има по някоя такава история! А сега ви показвам как приготвих моята тиква с юфка и млечен крем.

Необходими продукти

За тиквата:

• 1–1,2 кг тиква, обелена и почистена

• 100–150 г кафява захар, според сладостта на тиквата

• 1 ч.л. канела

• 100–150 мл вода

За млечната смес:

• 500 г юфка

• 10 яйца

• 1 л прясно мляко

• 200 г захар, според вкуса

• 2 пакетчета ванилия

За поднасяне:

• Пудра захар по желание

Зелени домати с моркови и карфиол – хрупкава домашна туршия

Домашната туршия е от онези приготовления, които ни учат на търпение. Тя не се прави, за да бъде изядена веднага. Има нужда от време, за да се съчетаят киселината на маринатата, естествената сладост на морковите и характерният вкус на зелените домати. Карфиолът пък попива от ароматите и добавя онази плътна, приятна хрупкавост, заради която все посягаме към следващото парченце. А когато след време отвориш буркана, разбираш, че си запазил не само зеленчуци, а и част от вкуса на сезона. Тази туршия от зелени домати, моркови и карфиол е чудесен избор за есенните дни, когато градината все още предлага последните домати, а килерът постепенно се подготвя за зимата. Подхожда на печено месо, домашни кюфтета, картофени ястия и боб. А понякога е напълно достатъчна и като малко кисело допълнение към филия хляб и нещо вкусно от вечерята.

За да улесним приготвянето, използваме готова смес Pikant Fix на Dr. Oetker, като избираме варианта и следваме указанията върху конкретната опаковка. Така подготовката е по-лесна, а зеленчуците са подредени в една ароматна, сладко-кисела марината.

🛒Необходими продукти:

Количество: приблизително 6–7 буркана с вместимост 700–800 мл, според големината на зеленчуците и начина на подреждане.

• 2 кг зелени домати

• 1 средно голяма глава карфиол

• 500 г моркови

• няколко скилидки чесън

• няколко зърна черен пипер за всеки буркан

• листа целина по желание

• 1 пакет Pikant Fix на Dr. Oetker – сладко-кисела марината или букет

• 1750 мл вода

• 300 мл оцет 6-9%

• 150 г захар

Хрупкави мариновани тиквички в буркани

 

Ако обичате хрупкавите кисели краставички, непременно трябва да опитате и мариновани тиквички. Те са нежни, поемат прекрасно ароматите на копъра, чесъна и подправките и могат да се превърнат в много интересна домашна зимнина. Младите тиквички са особено подходящи за тази рецепта. Когато са тънки, с нежна кора и малко семки, те запазват приятна текстура и се подреждат много красиво в бурканите. Но ако няма млади естествено и с по "стари" става 😊  По-важното е да не са големи, презрели и с едри, твърди семки, защото тогава вътрешността е по-водниста и мека и няма да даде същата хубава текстура.Това е една по-различна идея за зимнина, която заслужава място до традиционните кисели краставички и туршии. Когато опитах такива тиквички за пръв път - останах изумена колко са вкусни, препоръчвам ви да опитате!

Необходими продукти

Количествата по-долу са за около 4 буркана от 720 мл.

• около 2 кг млади тиквички 
• 2 глави чесън
• 4 дафинови листа
• 1 голяма връзка пресен копър
• черен пипер на зърна – по 6–8 зърна на буркан
• синапено семе – по 1/2 ч.л. на буркан
• 1 люто чушле на буркан – по желание

За маринатата

• 2 литра вода
• 300 мл оцет 6%
• 12 с.л. захар
• 6 с.л. равни морска или каменна сол

Домашно кьопоолу в буркани

Днес ви споделям една домашна рецепта за домашно приготвено кьопоолу в буркани, което е толкова вкусно, че при мен свърши, а още не е дошла зимата 😁.  Семпла, но невероятно ароматна разядка от печени зеленчуци, която е неизменна част от българската трапеза. Печени патладжани, сладки чушки, добре узрели домати, чесън, малко лук и зехтин – продукти, които заедно създават вкус, който трудно може да бъде заменен от купена разядка.

Необходими продукти

Количество: около 4 - 5 бурканчета по 250–330 мл

• 3 големи патладжана
• 500 г добре узрели, месести домати
• 500 г червени и зелени чушки
• 4 скилидки чесън
• 1 малка глава червен лук
• 3 с.л. зехтин
• 1 ч.л. оцет
• сол на вкус
• прясно смлян черен пипер на вкус

Бисквитена шоколадова торта без печене

Тази бисквитена шоколадова торта е богата, кремообразна, много шоколадова и с онзи домашен вкус, към който човек с удоволствие се връща. Тук бисквитите не се натрошават и не се смесват изцяло с крема. Те се начупват на различни по големина парченца и се подреждат вертикално в шоколадовия крем, така че да изглеждат като малки златисти парченца, потопени в шоколад. Получава се лесен десерт без печене, който е подходящ както за празнична трапеза, така и за онези дни, когато просто ни се хапва нещо много шоколадово.

Необходими продукти:

За шоколадовия крем:

• 1 литър прясно мляко
• 200 г захар
• 80 г какао
• 80 г царевично нишесте
• 200 г шоколад
• 100 г краве масло
• 1 ванилия

За бисквитения слой:

• 500 г обикновени чаени бисквити

За украса:

• 70–80 г орехи
• 30–40 г шоколад
• малини
• къпини

Уникални печени картофки на фурна – хрупкави отвън и меки отвътре

Тези печени картофки на фурна са уникални - златисти и хрупкави отвън, меки и пухкави отвътре и ухаят прекрасно на пресен розмарин, мащерка, чесън и пушен червен пипер. Тайната не е само в подправките. Важни са няколко малки детайла – картофите да не се натрупват в тавата, всяко картофче да бъде добре покрито с мазнината и ароматите, а при по-старите картофи предварителното бланширане помага да получите много по-добра текстура. А най-лесният начин за равномерно овкусяване е да сложите всичко в плик, да добавите зехтина и подправките и хубаво да размачкате картофите. Така ароматите достигат до всяко картофче.

Необходими продукти

• 1 кг пресни и дребни картофи
• 4–5 с.л. зехтин екстра върджин
• 2–3 стръкчета пресен розмарин, ситно нарязан
• 3–4 стръкчета прясна мащерка
• 1 ч.л. чесън на прах или 3–4 скилидки пресен чесън
• 1 ч.л. пушен червен пипер
• едра морска сол на вкус
• прясно смлян шарен пипер на вкус

Домашно сладко от сини сливи на фурна – гъсто, ароматно и с наситен вкус

Домашното сладко от сини сливи е от онези класически зимнина, които носят вкуса на края на лятото и аромата на добре узрели плодове. Приготвено от сочни сини сливи и захар, то има красив наситен цвят, плътен плодов вкус и чудесна консистенция.

Тази рецепта има още едно голямо предимство – сладкото се приготвя във фурната. Така се избягва постоянното стоене до котлона и разбъркване, а при използването на широка тава излишната течност се изпарява постепенно. Това е чудесна рецепта за моментите, когато пазарът или градината са пълни със зрели сливи и искате да запазите част от тях за студените месеци.

Какви сини сливи са подходящи?

За сладко са най-подходящи добре узрели, ароматни и сладки сини сливи. Плодовете трябва да са здрави, без плесен и силно наранени участъци. Добре узрелите сливи отделят повече сок и се разваряват по-лесно, което помага за получаването на плътно и гладко сладко.

Ако сливите са много сладки, количеството захар може да бъде леко коригирано според вкуса, но промяната на количеството захар може да повлияе на консистенцията и съхранението. При тази рецепта е използвано съотношение, което дава класически сладък вкус и добра плътност.

Необходими продукти

Количествата са за приблизително 10 бурканчета с вместимост 315–350 мл.

• 5 кг сини сливи, преди почистване
• 2,5 кг захар
• 25–30 г краве масло
• 2 чаени лъжички лимонтузу

От 5 кг сливи след отстраняване на костилките остават приблизително 4,3–4,5 кг чист плод.

Пухкави домашни палачинки – тънки, меки и еластични

Тази рецепта за пухкави домашни палачинки е лесна, но има няколко малки подробности, които правят голямата разлика. Комбинацията от прясно мляко и вода прави палачинките по-леки, а ако използвате газирана вода, ще получите още по-ефирна текстура. Разтопеното краве масло придава приятен аромат и мекота, а кратката почивка на тестото помага палачинките да станат еластични и да не се късат при обръщане. Това е рецепта, която може да се превърне в чудесна основа за всякакви любими комбинации – от класически палачинки със сладко и сирене до шоколад, мед, пресни плодове, крема сирене или ядки.

Ако търсите изпитана рецепта за тънки, меки и еластични домашни палачинки, тази рецепта е чудесен избор. Тя не изисква сложни продукти, а резултатът е ароматна купчина пухкави палачинки, които можете да превърнете в закуска, десерт или вкусно солено хапване.

Необходими продукти

За около 12–14 палачинки с диаметър 22–24 см са необходими:

• 3 яйца размер L

• 500 мл прясно мляко

• 200 мл вода – хладка или газирана

• 280 г пшенично брашно

• 40 г краве масло, разтопено

• 1 супена лъжица захар

• 1/2 чаена лъжичка сол

• 1 чаена лъжичка ванилова есенция

За намазване на тигана и готовите палачинки може да използвате още малко краве масло.

Черни миди с бяло вино, масло и чесън

Рецептата е лесна и не изисква много продукти. Основата е семпла – пресни миди, сухо бяло вино, масло, чесън, лук и пресни подправки. За кратко време на котлона се получава ястие с наситен аромат и прекрасен морски вкус. За тази рецепта са подходящи пресни черни миди с черупките. Сред видовете, които се срещат по българското Черноморие и се използват за консумация, е Mytilus galloprovincialis, познат като средиземноморска мида. Когато купувате пресни миди, избирайте такива с неповредени черупки и свеж морски аромат. Най-добре е да бъдат приготвени възможно най-скоро след покупката.

Необходими продукти

Количество: 4 порции

• 1,5 кг пресни черни миди с черупките
• 150 мл сухо бяло вино
• 80 г краве масло
• 2–3 с.л. зехтин
• 5–6 скилидки чесън
• 1 малка глава лук
• 1 шепа пресен магданоз
• няколко стръкчета прясна мащерка
• лимон за сервиране
• щипка люспи лют червен пипер – по желание

Лесен шоколадов чийзкейк без печене

Ако сте почитатели на шоколадовите десерти, този лесен шоколадов чийзкейк без печене със сигурност ще ви впечатли. Той съчетава плътна какаова бисквитена основа, пухкав крем с маскарпоне и два вида шоколад, а финалният шоколадов ганаш го превръща в истинско изкушение. Без необходимост от печене, тази рецепта е чудесен избор както за специални поводи, така и когато просто ви се хапва нещо наистина вкусно.

Тайната на перфектния резултат е в качествените продукти, правилната температура на съставките и достатъчното време за охлаждане. Така ще получите стегнат, нежен и лесен за нарязване чийзкейк с красиви и чисти парчета.

---

Необходими продукти

Форма – 22-24 см

За основата:

• 500 г какаови бисквити (за стабилна и дебела основа)
• 200 г разтопено краве масло
• 80 г фино смлени печени лешници

Окрошка - руската кралица на студените супи

Когато температурите се покачат, а апетитът за тежки ястия изчезне, на сцената излиза Окрошка – една от най-обичаните летни супи в Русия, Украйна и други страни от Източна Европа.

На пръв поглед изглежда необичайна – ситно нарязани зеленчуци, яйца, месо и много пресни подправки, залети със студена основа. Но именно тази комбинация я прави толкова освежаваща и различна.

Малко история...

Името „Окрошка“ идва от руската дума „крошить“, което означава „нарязвам на дребно“. Още преди векове селяните приготвяли тази супа през лятото, използвайки продуктите, които имали под ръка в градината.

Любопитното е, че традиционно Окрошка често се е приготвяла с квас – леко ферментирала напитка от ръжен хляб. Днес съществуват десетки варианти – с кисело мляко, кефир, айрян или други млечни основи. Много хора я наричат "руския братовчед на таратора", но истината е, че двете супи са напълно различни и всяка има свой собствен характер.

Необходими продукти:

• 300 г варени картофи
• 4 варени яйца
• 200 г шунка или варено месо
• 3 краставици
• 4 репички
• връзка пресен лук
• копър
• 1 л кефир или айрян
• сол и черен пипер

Домашна маринована скумрия - стара рецепта с неустоим вкус!

Има рецепти, които никога не излизат от мода. Те се предават от поколение на поколение, записват се в пожълтели тетрадки и винаги намират място на семейната трапеза. Такава е и тази домашна маринована скумрия – ароматна, крехка и толкова вкусна, че трудно ще се спрете само на едно парче! След няколко дни в маринатата, рибата става сочна, ароматна и буквално се топи в устата.

ВАЖНО!

За най-добър резултат използвайте качествена норвежка скумрия. Макар често да е малко по-скъпа, разликата във вкуса се усеща веднага.

Студените северни води карат рибата да натрупва повече полезни мазнини, което прави месото ѝ по-крехко, сочно и богато на вкус.

Норвежката скумрия е отличен източник на Омега-3 мастни киселини, витамин B12 и селен.

Как да я разпознаете?

Норвежка скумрия:
✔ Чист сребристо-бял корем без петна
✔ Ясно изразени черни тигрови ивици по гърба
✔ По-плътно и закръглено тяло
✔ По-светло месо

Испанска скумрия:
✔ Тъмни точки и петна по корема
✔ По-бледи и накъсани ивици
✔ По-издължено и тънко тяло
✔ По-тъмно месо

Рецептата е подходяща както за празнична трапеза, така и за ежедневна консумация.

Продукти:

Риба:
3 средни скумрии (прясна или замразена). Ако е замразена, я размразете бавно на стайна температура.

Домашен таратор – вкусът на българското лято в една купа

Когато лятото почука на вратата, има едно ястие, без което българската трапеза просто не може. Свеж, разхлаждащ и невероятно вкусен – традиционният български таратор.

Днес ви споделям не просто рецепта, а едно малко пътешествие в историята на тази течна магия, гарнирано с няколко кулинарни тънкости за перфектен резултат. Знам, че рецептата я знаете, но все пак... нека я има.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ?

Думата „таратор“ всъщност има древен произход и се среща в персийския език, където е означавала сос от горчиви бадеми и оцет.

В миналото у нас тараторът се е приготвял предимно с вода, оцет, чесън и орехи. Едва през XX век, с навлизането на масовото производство на кисело мляко, той придобива емблематичния си вид, който познаваме и обичаме днес.

В редица престижни кулинарни класации българският таратор редовно попада сред най-добрите студени супи в света и често се нарежда пред популярни международни рецепти.

ЗАЩО Е ТОЛКОВА ПОЛЕЗЕН?

Тараторът не е просто вкусно лятно ястие. Той е истинска суперхрана за организма.

• Естествен пробиотик – благодарение на живото българско кисело мляко подпомага храносмилането и поддържа баланса на чревната микрофлора.

• Перфектна хидратация – краставицата и водата помагат на организма да се справи с летните горещини.

• Естествен помощник за имунитета – чесънът е богат на полезни съединения и е ценен в здравословното хранене.

• Източник на полезни мазнини – орехите и качественият зехтин доставят ценни мастни киселини и минерали.

Ето как да го приготвите така, че вкусът да бъде балансиран, богат и освежаващ, без млякото да стане прекалено рядко.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ

• Кисело мляко – 2 кофички (за предпочитане пълномаслено 3,6%–4%)

• Краставица – 1 голяма и свежа

• Чесън – 3–4 скилидки

• Пресен копър – 1/2 връзка

• Орехови ядки – 50 г

• Зехтин или олио – 2–3 с.л.

• Сол – на вкус

• Студена вода – 1–2 чаени чаши според предпочитаната гъстота

Най-вкусната паста с бекон и сметана – лесна рецепта за всеки ден

Приятели, признайте си – колко от вас, когато чуят „паста с бекон и сметана“, веднага си представят прочутата италианска Карбонара? Истината обаче е съвсем друга и днес ще ви разкрия една малка кулинарна тайна, която ще ви накара да погледнете на тази чиния по съвсем нов начин!

ИЗМАМАТА „КАРБОНАРА“ ИЛИ КАК СЕ РОДИ СМЕТАНОВАТА ПАСТА

Ако отидете в Рим и поискате сметана в кулинарния им шедьовър Carbonara, готвачът може сериозно да ви се обиди. Автентичната италианска рецепта съдържа само гуанчале (свински бузи), пекорино, жълтъци и черен пипер.

Тогава откъде се появи сметаната, с която свързваме тази паста?

Историята ни връща към Втората световна война (около 1944 г.), когато американските войници в Италия комбинирали своите военни порции от сух яйчен прах и течен бекон с местната паста. Тъй като на американците и на по-голямата част от останалия свят чистите яйца им се виждали твърде сухи и трудни за уцелване на точната текстура, готвачите извън Италия (и най-вече в Америка и Източна Европа) започнали да добавят течна сметана.

Така се ражда една съвсем нова, богата и изключително кремообразна рецепта, която перфектно пасва на нашия български вкус. Тя е по-сочна, по-богата и, нека сме честни, много по-лесна за изпълнение у дома, без риск яйцата да се превърнат в омлет. Днес ви споделям изпитана рецепта за паста с бекон и кадифен сметанов сос. Резултатът? Обилно слюноотделяне още докато усетите аромата от тигана!

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ (ЗА 4 ПОРЦИИ)

• Паста (Пене или Фузили) – 400 г
• Пушен бекон – 250 г
• Кромид лук – 2 глави, нарязани на полумесеци
• Готварска сметана (30% масленост или повече) – 500 мл
• Пармезан, настърган – 80 г, плюс още за сервиране
• Чесън – 2–3 скилидки, намачкани
• Зехтин или олио – 1 с.л.
• Сол – на вкус
• Прясно смлян черен пипер – на вкус

Най-хрупкавите панирани пилешки филенца с корнфлейкс

Чували ли сте звука на перфектната хапка? Оня специфичен „КРЪНЧ“, след който идва най-крехкото и сочно месо? Дълго време опитвах различни рецепти, защото исках да постигна две неща едновременно — супер хрупкава златиста панировка и сочно месо, без панировката да пада или да омеква. И накрая ги направих точно така, както си ги представях.

Домашни, лесни, приготвени в еър фрайер, без да плуват в мазнина, а резултатът е направо пристрастяващ — хрупкави отвън и крехки отвътре.
Реших да комбинирам класическа панировка с идея от така нареченото „кентъки“ мариноване и честно казано… киселото мляко направо ме изуми. Месото става толкова сочно и крехко, че буквално се разпада при всяка хапка.

Днес мисля да опитам и с пилешки крилца… ще има сериозно хрупане.

Какво ви трябва?

• 500–600 г пилешко филе
• 2–3 шепи натурален корнфлейкс (без захар)

За маринатата:

• 5 с.л. кисело мляко
• сокът от 1/2 лимон
• сол
• черен пипер
• чесън на прах

Домашен крем грис с вишни

Помните ли онзи гъст, „гумен“ грис с бучки от детската градина? Забравете за него!
Днес ви връщам към класиката, но по един съвсем различен и невероятно вкусен начин. Ще си приготвим ултра кремообразен, кадифен домашен грис с гъст вишнев сос.

Но преди да преминем към готвенето, замисляли ли сте се какво всъщност знаем за гриса?
Често го подценяваме, а той крие супер интересни факти и ползи, за които рядко се говори:

Какво трябва да знаем за гриса?

Истинско „гориво“ за енергия:
Грисът се произвежда от сърцевината на зърната твърда пшеница (дурум). Тъй като е богат на сложни въглехидрати, той се усвоява постепенно от организма и дава дълготрайна енергия без резки скокове на кръвната захар.

Приятел на храносмилането:
Той е изключително лек за стомаха и се усвоява много по-лесно от стандартното бяло брашно. Точно затова е и сред първите храни, с които се захранват малките деца.

Богат на калий и желязо:
Подпомага работата на сърцето и мускулите, а благодарение на съдържанието на фосфор и цинк, се грижи и за имунната система.

Римската тайна за сила:
Знаехте ли, че в Древен Рим грисът е бил основна храна за гладиаторите преди битка, за да им осигури сила и издръжливост?

С днешната рецепта ще превърнем тази полезна зърнена закуска в истински десерт „уау“.

Необходими съставки

За крем грис:

• 1 литър прясно мляко (за предпочитане с по-висока масленост – 3–3.6%)
• 100 г пшеничен грис (около 6–7 равни супени лъжици)
• 100 г захар (около 5 с.л. или на вкус)
• 30 г краве масло
• 1 пакетче ванилова захар или 1 ч.л. ванилов екстракт
• по желание: 1 жълтък за още по-кремообразна текстура