Домашен сиропиран сладкиш със сладко от вишни - рецепта от старите тефтери

Това е любима моя рецепта от старите тефтери за домашен сиропиран сладкиш със сладко от вишни, която се предава от поколения в семейството. 

Едно време повечето десерти са се правели с най-обикновени продукти – брашно, яйца, захар, олио, какао. Маслото беше скъпо, сметаната – рядкост, а готовите кремове почти не съществуваха. Затова домакините разчитаха на един стар, сигурен трик, познат още от ориенталските сладкарски традиции – сиропирането. Захарният сироп имаше две важни роли: първо – запазваше сладкиша влажен дни наред, и второ – превръщаше обикновения кекс в нещо почти „специално“. 

Какаото влиза в българската кухня сравнително късно – масово чак през втората половина на XX век – и бързо става любим начин „обикновеният“ сладкиш да изглежда по-празничен. А буркан сладко от вишни или ягоди почти винаги имаше в мазето или килера. Комбинацията от шоколадов вкус и леко кисел плод не е случайна – тя балансира сладостта и прави десерта по-лек за ядене, колкото и сиропиран да е. Това е типичен домашен десерт-лесен, икономичен и приготвян с продукти, които винаги има вкъщи. Любим наш домашен сиропиран сладкиш от старите тефтери с плътен какаов блат, който попива ароматен ванилов сироп и става тежък, влажен и почти като брауни, а отгоре – лъскав слой сладко от вишни за лека киселинност и перфектен баланс. Това е сладкиш, който горещо препоръчвам да опитате!

---

✨ За рецептата накратко

• Порции: 12–15 парчета
  Форма/тава: 26-28 см или средна правоъгълна тава
• Чаената чаша е 200мл.
  Време за подготовка: 15 мин
  Време за печене: 40 мин
  Време за сиропиране: минимум 6 часа
  Общо време: около 7 часа (с охлаждането)
  Трудност: лесна
  Подходящ за: начинаещи, семейни събирания, гости

---

🥚 Продукти

За какаовия блат:

• 3 ч.ч. брашно

• 100 г захар

• 4 яйца

• 100 мл олио

• 150 мл прясно мляко

• 2 с.л. какао

• 10 г бакпулвер

• 1/2 ч.л. сода бикарбонат

Картофени саралии с орехи и лимонов сироп

 

Саралията е десерт с ориенталски корени, но в България се е „побългарила“ толкова успешно, че днес мнозина я смятат за напълно традиционна! Името им идва от турската дума „saray“ – дворец, което подсказва, че първоначално тя е била привилегия на аристокрацията в Османската империя. С времето обаче саралията напуска дворцовите кухни и намира място и в българския дом, където се превръща в символ на празник, гостоприемство и споделена трапеза.

В нашето семейство саралията винаги се правеше „по особени поводи“ – когато идват гости, когато има какво да се празнува или просто когато денят заслужава нещо сладко. Спомням си как кухнята ухаеше на масло и орехи, а най-важният момент беше сиропирането – тихо, почти тържествено, със съвета: „Студено върху горещо, иначе няма да стане“. Рецептата никога не беше записана, но винаги се получаваше една и съща – сочна, ароматна и точно толкова сладка, колкото трябва. В много български домове тя не се мери в грамове, а в спомени – „толкова орехи, колкото поеме“ и „сироп, докато запее“. Говори се, че някога в края на зимата, когато брашното е трябвало да стигне за повече от един празник, някой е решил да добави нещо неочаквано към тестото за саралии. Не за да промени вкуса, а за да го направи по-меко, по-дълготрайно и по-щедро. Така в тестото тихо са се появили картофите – сварени и настъргани, почти незабележими, но с решаваща роля. Оттогава тази малка хитрост се запазва като добре пазена тайна. Картофите не се усещат, но правят саралиите сочни и нежни дори на следващия ден, когато сиропът вече е проникнал навсякъде. А когато към тях се добавят орехи и ароматен лимонов сироп, десертът сякаш намира своето място точно на празничната трапеза – сред бавните разговори, топлата светлина и онова особено усещане за време, което само Коледа и Нова година носят. 

Весели празници, приятели! Бъдете здрави, обичани и благословени!

---

✨ За рецептата накратко

• Порции: около 20 броя

• Подготовка: 30 минути

• Втасване: около 2 часа

• Печене: 40–50 минути

• Сиропиране и престой: 12–24 часа

• Ниво на трудност: лесно
• Подходяща за: Коледа, Нова година, семейни празници

---

🥚 Продукти

За тестото:

• 150 г сварени картофи

• 160 мл прясно мляко

• 20 г прясна мая

• 2 яйца

• 1 жълтък

• 125 г масло (разтопено)

• 3 с.л. олио

• 1 ч.л. сол

• 1 с.л. захар

• 700 г брашно тип 500

За плънката:

• 200 г смлени орехи

Лесна празнична баклава с грис и орехи – златна рецепта за споделени мигове

 

Някои десерти се появяват на масата спонтанно, а други идват с време, очакване и малък ритуал. Баклавата винаги е била от вторите. Десерт с дълга история, който преминава през векове и култури, за да се превърне в символ на празник, изобилие и споделеност. От Близкия изток и Османската кухня до Балканите, баклавата носи със себе си идеята, че сладкото не е просто вкус, а послание.

У нас тя не е част от ежедневието – и точно това я прави специална. В българската традиция баклавата постепенно се утвърждава като десерт за Коледа и Нова година, когато времето сякаш забавя ход. Тогава има място за рецепти, които изискват търпение – за редене на кори, за щедро масло и за онова чакане, в което топлата баклава среща студения сироп. В много домове именно този момент бележи истинското начало на празниците.

Многото ѝ пластове символизират изобилие и благополучие, а сладкият сироп – пожелание за „сладка“ нова година. Затова и баклавата се появява на масата в края на старата и началото на новата година – като завършек, който носи усещане за завършеност и ново начало едновременно.

Тази лесна празнична баклава с грис и отехи следва същата идея – традиционен вкус, но поднесен по достъпен начин. Рецепта, която не изисква специални умения, но възнаграждава с аромат, текстура и онова уютно чувство, че празникът е вече тук. Понякога един десерт е достатъчен, за да разбереш, че празникът вече е започнал. 

---

✨ За рецептата накратко

• Време за подготовка: 20 минути

• Време за печене: 20–30 минути

• Време за сиропиране и почивка: минимум 12 часа

• Общо време: около 1 час + време за сиропиране

• Порции: 12

• Ниво на трудност: лесно

• Подходяща за: Коледа, Нова година, семейни събирания

---

🥚 Продукти

За баклавата:

• 1 пакет точени кори за баница

• 300 г смлени орехи

• 6 с.л. пшеничен грис (може и царевичен)

• 250 г краве масло

За захарния сироп:

• 1 кг захар

• 1 л вода

• 2 пакетчета ванилия

• Сокът от ½ портокал или лимон

Плетен козунак с Нутела и круши

Здравейте, кулинари! В края на тази седмица е Великден и знам, че много от вас са започнали с приготовленията за празника. Интернет и социалните мрежи са пълни с рецепти за пухкави козунаци на конци, от хубави по хубави. Винаги съм казвала,че никоя вкусотия не може да ме изкуши така както нещо сиропирано, нещо сладко или нещо пухкаво като питка или козунак. Аромата на прясно изпечен домашен козунак е незаменима, мирише на печена захар, на сладост! Козунаците не са лесни за приготвяне, но с една , две репетиции и точната рецепта, съм сигурна, че всеки може да се справи. В блога имам много рецепти, които може да видите като напишете в търсачката "козунак", всички са правени и опитани от мен и са наистина разкошни! Днес искам да споделя този плетен козунак с шоколад и круши, който е истинско бижу, най-любимия ми, страхотен, пухкав, с много шоколад и сладки сочни парченца круши! Опитайте, горещо ви го препоръчвам! 

Ако рецептите ми ви допадат, може да видите канала ми в YouTube НАТИСНИ ТУК където споделям интересни видео рецепти, подходящи за готвене в домашни условия. Абонирайте се за канала и натиснете камбанката, за да не изпускате нови рецепти. Благодаря Ви!

Продукти:

За тестото:

брашно - 700 г (+ 100 г за доомесване)
захар - 150 г
олио - 150 мл
прясно мляко - 250 мл
портокалов сок - 1 с.л.
мед - 1 с.л.
сол - 1 ч.л.
яйца - 2 бр.
мая - 1 пакетче суха (7 г)
жълтъци - 1 бр. за намазване

Сиропирана баница с ябълки (с Видео)

Тази рецепта бях планувала да пусна в блога още миналия месец, преди нова година, но имах страшно много работа и остана за новата година. Страхотна вкусотия, вкъщи я харесаха много. Щом е сиропирано, няма как да не е сладко. Чудесни малки банички, баклавички или щруделчета се получиха. Както и да им казваме са разкошни! Хрупкави отвън и меки, сочни и сладки отвътре. Ползвах от одринските кори, мислех че няма да се получат добре, защото са по-плътни, но имах от тях и реших да опитам. Изненадващо се получиха страхотни, дори идеални! Опитайте и споделете с близки и приятели! За удобство и улеснение след необходимите продукти може да видите и видеото към рецептата.

Абонирайте се и за канала ми в YouTube като НАТИСНЕТЕ ТУК където може да гледате интересни видео рецепти, които приготвям лично в домашни условия. Ако харесвате рецептите ми, лесно може да ме последвате и в социалните мрежи, като натиснете на притурките за различните мрежи в страничната лента на блога. Сърдечно благодаря!

Необходими продукти: за 5бр фитила 

кори за баница - м/у 5 и 10 бр зависи от дебелината 

ябълки - 5 бр червени

грис - 80 г

орехи - 6 с.л. смлени

канела - 1 ч.л.

захар - 100 г

масло - 150 г

Баклава с круши и орехи

Обожавам сиропираните десерти, ако е сладко, да е :) Баклавите са ми голяма страст, а тази ми е любима :)

За тестото:

3 бр. яйца

1 ч.л. сол

1 ч.л. оцет

200 мл олио

125 гр.краве масло

10 гр.бакпулвер

250 мл краве прясно мляко

200 гр.царевично нишесте

1 кг брашно тип 500

 За плънката:

2 ч.ч. орехови ядки смлени

4 бр. круши

2 с.л. кафява пудра захар

 За сиропа:

4 ч.ч.вода

4 ч.ч.захар

1 ч.л.коняк

Крушите се почистват и нарязват на малки кубчета. Посипват се и овалват във кафявата захар. Замесва се меко тесто от брашното, прясно мляко, яйца, оцет, сол, бакпулвер и олио. Прави се на руло и се разделя на 21 части. От всяка част се прави тънка кора с големината на чиния (около 1 педя). Разделят се на три групи с по седем кори. Започва се с първата група - слага се първата кора на кухненския плот, ръси се с царевично нишесте, слага се друга върху нея, пак нишесте и така всичките седем, след което се разточват на една голяма кора с диаметъра на тавата..Намаслява се дъното на тава (38-40см), слага се голямата кора, поръсва се с орехите и половината от крушите. Действието се повтаря с останалите две групи – кора, нишесте, кора...Точи се на една голяма и се слага върху долната в тавата, поръсва се пак с орехи и круши. Следва третата група, процедурата е същата. Разточват се на една голяма кора, която се слага в тавата. 
Нарязва се и се залива с разтопеното масло, поръсва се пожелание с филирани бадеми и се пече до златисто на 170 градуса. 

 Приготвя се  гъст сироп от захарта и водата, като заври се добавя коняка. С този сироп се залива изстиналата баклава. 

Оставя се за няколко часа да поеме сиропа, консумира се добре охладена.